 |      | |
 |  | |
ПЪТНА КАРТА ЗА РАЗВИТИЕ НА КАРИЕРНОТО ОРИЕНТИРАНЕ КАРИЕРНОТО ОРИЕНТИРАНЕ В БЪЛГАРИЯ 2009 – 2013 г. ПЪТНА КАРТА Приета от УС на НАПОО на 18.02.2009 г. ВЪВЕДЕНИЕ България, като равноправен член на Европейския съюз, интензивно работи по изграждането на динамично и активно общество на знанието. По данни на Националния статистически институт, участието на населението на възраст 25-64 години в учене през целия живот (УЦЖ) нараства от 16% през 2003 г. на 48,5% през 2007 г. Основните предизвикателства на настоящия етап са свързани със следните обстоятелства: Делът на отпадащите от системата на образование и обучение е висок – по данни на Евростат от 2007 г., делът на рано напусналите без да завършат средно образование младежи на възраст 20-24 години, които не участват в никаква форма на обучение е 16,6%. Много ученици отпадат в прехода от основно към средно образование. По данни на Световната банка (Доклад на Световната банка „Accelerating Bulgaria’s convergence: the challenge of raising productivity”, юли 2007 г.), броят на заетите във високотехнологичните сектори на промишлеността в България като процент от общата заетост е намалял от 0,57 % през 2000 г. до 0,45 % през 2005 г. (аналогичните данни за 2005 г. за ЕС-25, ЕС-15 и ЕС-10 са съответно 1,11 %, 1,11 % и 1,13 %). Повече от двойното изоставане от средноевропейските показатели не само не намалява, но и се увеличава. По данни на Евростат, броят на завършващите висше образование на 1000 души от населението във възрастовата група 20-29 г. в сферата на природните, математическите, инженерните и компютърните науки нараства от 8,3% през 2003 г. едва на 8,6% през 2005 г. (при 13,2% за ЕС). Твърде малко са младите хора, изкушени от научна кариера, което води до сериозно застаряване на научния състав. По данни от регистъра на академичния състав на висшите училища, поддържан от Министерството на образованието и науката, през 2008 г. няма нито един професор под 35 години и едва 12 са между 35 и 44 години. Общо съотношението между учените до 35 години спрямо учените от останалите възрастови групи е около 1:10. Голям брой млади хора напускат страната с цел продължаване на образованието или намиране на по-добре платена работа в чужбина. По данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОЕСD) в началото на прехода - между 1990 и 1992 г., 40 000 български учени са емигрирали главно в Германия, Ирландия, Франция, Великобритания и т.н. Висока емиграционна вълна на добре образовани българи е наблюдавана и в началото на новото хилядолетие. Процесът на „изтичане на мозъци” към научни институции в чужбина, предлагащи по-добри условия за научна дейност все още не е преодолян. На българския пазар на труда делът на лицата без или с ниска степен на професионална квалификация е висок. Това ги обрича на безработица и социално изключване. По данни на Агенцията по заетостта, през 2007 г. повече от 50% от клиентите на бюра по труда са дълготрайно безработни. Прилагането на целенасочена национална политика в областта на кариерното ориентиране е необходимо условие за адекватен отговор на тези предизвикателства. Пътната карта е национален документ, който определя основните цели и приоритетни направления за развитие на политиките и практиките в областта на кариерното ориентиране за периода 2009-2013 г. в България. Документът е резултат от двегодишен консултационен процес с формиращите политиката фактори и предоставящите услуги по кариерно ориентиране в страната, осъществен от Националната агенция за професионално образование и обучение (НАПОО) с подкрепата на Европейската фондация за обучение (ETF) и CINOP1/ CROSS 2 (Вж. Приложение). В съвременната теория понятието кариерно ориентиране заменя понятието професионално ориентиране. Професионалното ориентиране е фокусирано върху избора на професия. Кариерното ориентиране обединява избора на професия с избора на възможности за образование, обучение и заетост, като акцентира върху взаимодействието между учене и пазар на труда. Предоставянето на услуги по кариерно ориентиране през целия живот на индивида е интегрална част на политиката за УЦЖ. В контекста на общоевропейските политически цели кариерното ориентиране все повече се възприема като интегрална част на стратегията за развитие на човешките ресурси, която трябва да оползотворява технологичните и икономическите промени в обществото на знанието и да допринася за повишаване на конкурентоспособността на националните икономики в условията на глобализацията. От такива позиции, кариерното ориентиране се разглежда в две основни направления, които са от изключително важно значение за неговото по-нататъшно развитие в България. Първо, фокусът на кариерното ориентиране се премества от подпомагане на индивида при вземане на решения във връзка с избора на образование, обучение и професия в началото на трудовия му път към по-гъвкава подкрепа на поредицата от избори за развитие на професионалната му кариера през целия живот. Второ, тези избори се правят не само в контекста на факторите на пазара на труда, но и на факторите, свързани с индивидуалния напредък и личностното развитие на всеки гражданин през целия му живот. Кариерното ориентиране в ЕС Резултатите от прегледа на постиженията в европейските страни, осъществен от Европейската комисия в периода 2001 – 2003 г., показват, че в много държави политиките, системите и практиките по ориентиране не съответстват в необходимата степен на потребностите на икономиките и на обществата, базирани на знанието. Това налага необходимостта от осъществяване на политически реформи и преосмисляне на практиките в областта на кариерното ориентиране3. Основното предизвикателство е свързано с развитието на стратегическото управление и координацията на дейностите в сферата на ориентирането в следните направления4: Утвърждаване на ключовата роля на правителствата във формирането на национални политики, осигуряващи ефективни услуги по ориентиране, включително иницииране на законодателни промени. Създаване и укрепване на специализирани структури за развитие на политики и системи. Засилване на сътрудничеството на всички заинтересовани страни чрез изграждане на форуми, мрежи и други структури на национално ниво. Съгласуване на дейностите по ориентиране за различните целеви групи на национално, регионално и местно ниво, с оглед реализирането му в перспективата на УЦЖ, пълноценното оползотворяване разнообразието на системите и преодоляване на фрагментарното предоставяне на услуги при различните форми. Засилване на сътрудничеството между разработващите политиката и доставчиците на услуги на национално и международно ниво, така че да се използва максимално разнообразието, което се среща в страните членки. По препоръка на Експертната група по ориентиране към ЕК, създаването на Национални форуми е приоритет на усилията. Европейският център за професионално обучение (CEDEFOP) подготвя публикуването на Наръчник за политици във връзка с изграждането и развитието на Национални форуми за политика в областта на ориентирането през целия живот. В повече от десет държави членки на ЕС са създадени и функционират повече или по-малко резултатно подобни структури. Последните оценки на резултатите от прилагането на Резолюцията от 2004 г., осъществени от CEDEFOP през 2008 г., показват, че независимо от реализирания напредък, е необходимо да се активизират усилията за утвърждаване ролята на ориентирането през целия живот в рамките на националните стратегии за УЦЖ в следните направления5: Насърчаване формирането на умения за управление на кариерата през целия живот. Улесняване на достъпа на всички граждани до услуги по ориентиране. Осигуряване на качествени услуги по ориентиране. Насърчаване на координацията и сътрудничеството между заинтересованите страни на национално, регионално и местно ниво. Кариерното ориентиране в България Проучване на ETF/CINOP в България (2007 г.) идентифицира предоставяне на услуги по кариерно ориентиране в публичния сектор - образование (средно и висше) и заетост, в частния и в неправителствения сектор. В доклада се посочват някои примери за модели на услуги, съобразени с новите европейски тенденции. Предоставянето на услугите по ориентиране като цяло, обаче, се оценява в контекста на традиционната политика, която разглежда кариерното ориентиране като институционална мярка, насочена към намаляване на безработицата и на несъответствията между квалификацията на кадрите и изискванията на пазара на труда6. В приетата от МС на Р България Националната стратегия за учене през целия живот за периода 2008 – 2013 година се отчита, че развитието на системата за ориентиране през целия живот в страната ни се нуждае от сериозни промени, насочени най-вече към разширяването на достъпа и гарантиране на по-добро качество на услугите по ориентиране за всички – ученици, студенти, заети и безработни лица, лица в неравностойно положение и в напреднала възраст. Основните предизвикателства са7: липса на национална система за ориентиране през целия живот. дефицит по отношение на предоставяната информация и нейното качество. слаба координация между отговорните институции, доставчиците и потребителите на услугите по професионално ориентиране. липса на достатъчно и квалифицирани специалисти по професионално ориентиране ... Пълният текст на документа можете да изтеглите от тук  | ||
 | ||
| НАПОО 2007 © Всички права запазени | ||