Данни от ЕС за подпомагане на реформите в ПОО

Дигитализацията, изискванията за зелена икономика, демографските процеси изискват нови подходи в областта на професионалното образование и обучение (ПОО).
Промените/реформите трябва да се инициират и наблюдават на базата на надеждни измервания и доказателства, за да се проследи ефекта от реализацията им.
В свое изследване на базата на статически данни CEDEFOP предлага набор от 36 показателя за измерване (количествено) на някои основни аспекти на ПОО и на ученето през целия живот. Изборът на авторите се основава на релевантността на показателите и тяхното значение за постигане на целите „Европа 2020“. Докладът включва индикатори, измерени през 2015, 2017 г. и 2018 г. С оглед промените в ПОО в последните 2 г. (включително и в България) е възможно тенденцията установена за периода 2015-2017 г. вече да е променена.
Резултатите могат да бъдат ползвани като инструмент за подпомагане на политици, а и на експерти за по-добро аргументиране на необходимостта от промени в ПОО, както и за проследяване на ефекта от промените – както на национално , така и на еввропейско ниво.
Анализът съдържа статистическа информация, събирана по различни официални начини (вкл. и Евростат) за всички държави-членки на Европейския съюз, както и Исландия, Северна Македония, Норвегия, Швейцария и Турция.
Индикаторите са представени в три групи:
• Достъп, привлекателност и гъвкавост – включва дял на учениците в професионално образование, участие в дуално обучение (обучение на работното място), участие на заети лица в дейности за повишаване на профсионалната квалификация, дял на ниско-образованите в курсове за професионална квалификация и др.;
• Развитие на уменията и съответствието им с изискванията на пазара на труда – дял на публичните разходи за професионално образование, сравнение между реализацията на завършилите общо образование и завършилите ПОО, доколко обучението помага на заетите да си вършат по-качествено работата и др.;
• Преход към заетост и тенденции в заетостта – индикаторите измерват приноса, който промените в ПОО може да имат към цялостната политика по образование и заетост.
Данните са представени таблично и графично и са придружени от коментар, предназначен за по-добро разбиране на представената информация.
От доклада се вижда, че делът на ученици в професионалното образование в България е близо до средния за ЕС (в периода 2015-2017 се забелязва тенденция за намаляване на участието в ПОО, но вероятно тенденцията към 2020 г. е променена с оглед предприетите мерки). Достъпът на завършили професионално образование до висше образование в България, Кипър, Германия, Естония, Австрия, Финландия и др. е над 90% и е по-висок от средното за ЕС (около 68%). Участието на заети лица в дейности за повишаване на квалификацията в България (26,5%) обаче е доста по-нисък от средното за ЕС (40,8 %) – измерването е от 2015 г. И е далече от добре представящите се страни (напр. в Чехия е 83,7 %).
По участие на лицата между 25 и 64 г. в дейностии по УЦЖ (2015 г. – 2%, 2018 г. – -2,5%) България продължава да е на последно място заедно с Румъния (наблюдава се увеличение с половин процент през 2018 спрямо 2015 г.). Средно за ЕС участието е около 11%. Целта на ЕС, посочена в стратегическия документ „Образование и обучение 2020“ е 15% и е постигната от Швеция (29%), Финландия-28%), Исландия, Норвегия, Швейцария и др. държави.
Възможностите за придобиване на професионална квалификация от нискообразовани хора (висок процент от населението) са най-ниски в България, Хърватска и Гърция.
Публичните разходи за професионално образование в България са два пъти по-малки от Финландия.
Докладът съдържа още данни за реализацията на завършилите ПОО, на завършилите общо образование, на хора с ниска образователна степен и др.
Докладът е публикуван на Интернет стрaницата на CEDEFOP https://www.cedefop.europa.eu/en/publications-and-resources/publications/5576?fbclid=IwAR3g7nnlJAz5pumB3_28LXR-H7irpEVtJ4_esIlGtrz1vO61QR0JYx2xpVc


● Публикувано на 13.03.2020 ● Последна редакция 13.03.2020●