Професионално образование и обучение в Европа 1995- 2035 (доклад на CEDEFOP)

Европейският Център за развитие на професионалното обучение (CEDEFOP) публикува доклад „Професионалното образование и обучение в Европа 1995- 2035“, изготвен в рамките на проект „Променящата се роля и същност на професионалното образование и обучение в Европа”. Докладът обобщава дългогодишните проучвания на CEDEFOP за развитието и посочва възможности за бъдещето на ПОО в Европа.
В периода 2020-2022 г. ще се изпълнява втората фаза на проекта, насочена към задълбочаване на изследванията, описани в първия доклад.

Проучването, което обхваща 28-те страни членки (преди 31.01.2020 г., когато Великобритания напуска съюза) плюс Исландия и Норвегия, цели да отрази цялостната картина за развитието на ПОО в Европа, определяйки ясно всички предизвикателства и възможности. Това се постига чрез две основни стъпки:
1) подробно са описани задълбочени изследвания в развитието на ПОО от 1995 г. до момента;
2) подробно са описани възможности за бъдещо развитие на ПОО, на базата на промените (и реформите) от 1995 г. до настоящия момент.

Целта на изследванията, направени по проекта „Променящата се роля и същност на професионалното образование и обучение в Европа”, е да се очертаят бъдещите тенденции в развитието на ПОО, обусловени от фактори като:
• Промяна в пазара на труда с тенденция за автоматизация и дигитализация на производството;
• Увеличаване дела на младите хора, които са привлечени, не толкова от ПОО, колкото от общo и академичнo обучение;
• Глобализацията и технологичният прогрес, които продължават да изместват производствените дейности извън Европа;
• Повишаване на временната и непълна заетост.

Докладът съдържа проучване по отношение на миналото, настоящето и бъдещето на системата на ПОО, проведено сред почти 1500 участници (заинтересовани страни и експерти) през 2018 г. Съобразени са промени като политически реформи, икономическата криза от 2008 г. и др. за да се очертаят събитията в развитието на ПОО в миналото и бъдещите перспективи.

Разработеният в доклада инструментариум за описание на различията по отношение на ПОО сред държавите членки, включва три основни отправни точки:
1) перспектива от епистемологична и педагогическа гледна точка;
2) перспектива от гледна точка на образователната система;
3) перспектива от гледна точка на пазара на труда.

Анализът сочи, че в миналото ПОО се е осъществявало предимно в училище или в занаятчийската работилница и е било насочено към осигуряване на квалифицирани работници за занаятите и за индустрията. Съвременното ПОО се осъществява в много различни форми и предлага квалификации за още много сектори (сред които най-популярен е сектора на услугите). Преобладават комбинирани форми на обучение, включващи общообразователна и професионална подготовка.

По отношение на изложеното в доклада проучване, проведено през 2018 г. сред заинтересованите страни, във връзка с миналото, настоящето и бъдещето на ПОО, част от изводите са :
• миналото: „промяна към резултати от учене”, „увеличаване на обучението по практика” и „развитие на ПОО към по-високи степени на образование (в т.ч. професионално висше образование)”;
• настоящето: „тенденция към повишаване на практическите елементи в образованието и развитие на ПОО към по-високи степени на образование (в т.ч. професионално висше образование)”;
• бъдещето (до 2035 г.) : „промяната към резултати от учене вече не е сред водещите тенденции”. Най-популярните бъдещи тенденции са „ориентация към нуждите на пазара на труда”, както и „нарастване на ПОО към по-високи степени на образование (в т.ч. професионално висше образование)”

Сценарии за развитието на ПОО през 2035 г. :
1) плуралистично ПОО: в основата му е заложено учене през целия живот, където разграничаването между общо и професионално образование почти липсва;
2) традиционно ПОО: в основата му е заложена професионална компетентност, което означава ясно разграничаване между професионално и общо образование;
3) ПОО със специфична цел: в основата му е заложено обучение, свързано с конкретна работа.
Всяка от страните вероятно няма да се движи по един конкретен сценарий, а ще ги комбинира.
Какво представляват и за кого са подходящи сценариите „а-ла-карт”, „вилни градини”, „ПОО пожарникар”, „професионални шампиони”, „ПОО за всички” и „ренесанс на ПОО” може да се види в доклада..

Докладът съдържа и кратка история на ПОО, ето и накои особено важни събития:
• 1957 г. : Договор от Рим за професионално обучение;
• 1963 г.: „обща политика за професионално обучение” (Съвет на европейските икономически общности);
• 1975 г.: създаване на Европейски център за развитие на професионалното обучение (CEDEFOP);
• 1992 г.: договорът от Маастрихт – разширяване на ролята на общността в сферата на ПОО;
• 2002 г.: декларация от Копенхаген – основа на съвременните политики на ЕС в областта на ПОО.

Какво се разбира по ПОО сега:
• всяка учебна програма в училище (център за обучение), която цели подготовка за пазара на труда;
• част от програмите във висшето образование;
• формално и информално обучение/учене на възрастни;
• всяко обучение, организирано в отделните компании.
В този смисъл, разграничения като „служители с бели яки” и „служители със сини яки” все повече изчезват. Съвременният фокус в развитието на ПОО е насочен към подготока на служители, така че да посрещнат предизвикателствата, породени от преминаването от Индустриалната към Дигиталната епоха.

Докладът разглежда особеностите, развитието и промените в системите на ПОО в отделните държави през периода 1995-2015 г. Някои от характеристиките в различните държави са:
• Финландия: с приет закон от 1998 г. се дава право на завършилите професионално обучение да бъдат приети в политехникум или университет и ПОО се счита за напълно равностойно с общото образование; учене през целия живот;
• Германия и Дания, Швейцария: преобладава дуалната ситема на образование; преобладават системи за чиракуване;
• Холандия и Австрия: професионалното образование е комбинация от стаж и обучение;
• Словения и Хърватия: делът на учениците в сферата на професионалното образование и обучение е сред най-високите в Европа.
• Великобритания и Ирландия: прототип на „либерална пазарна икономика”; многообразие в професионалните квалификации; преобладават обучения, организирани от отделните компании;
• България и Румъния: силно влияние оказва демографският фактор, т.к. и двете държави губят 1/3 от младото си население между 1995 и 2015г. Изследването показва, че 12 % от населението на възраст 25-64 г. в Словения участва в учене през целия живот, докато за България делът е едва 3%.;
• Чехия, Унгария и Полша: демографски проблеми; в последните няколко години са предприети стъпки за подобряване на ПОО чрез държавни политики в областта;
• Белгия, Холандия и Люксембург, и Франция: затвърждаване на връзките между ПОО и пазара на труда; учене през целия живот;
• Литва, Латвия и Естония: страните са сред тези с най-ниско ниво на обучаващите се в системите на ПОО;
• Испания, Гърция, Кипър, Португалия, Италия и Малта: делът на включените в системите на ПОО е сравнително нисък; в последните години се предприемат мерки за подобряване на ПОО чрез държавни политики в областта.

Общите тенденции, върху развитието на ПОО за последните 20 години, които добре познаваме, могат да се обобощят, както следва:
• Дигитализация;
• Индивидуализация и демократизация;
• Гъвкавост;
• Нови възможности за начините и мястото за обучение;
• Нови форми на ПОО;
• Диверсификация;
• Развитие на Национални квалификационни рамки;
• Развитие на инструменти за валидиране на неформалното и информално учене;
• Плурализъм в образованието.

За повече информация вижте доклада, публикуван на интернет страницата на CEDEFOP https://www.cedefop.europa.eu/files/3083_en.pdf


● Публикувано на 21.04.2020 ● Последна редакция 21.04.2020●