Формулиране на резултати от учене

На 19 и 20 ноември 2014 г. представители на НАПОО взеха участие в международен семинар, който се проведе в Корк, Ирландия, на територията на Технологичния институт (Cork Institute of Technology). Целта на събитието е да се обмени информация и опит между участниците относно начина, по който всяка страна разбира и формулира „резултати от учене“. В семинара участваха представители на системата на професионално образование и обучение, висше образование, работодатели.

 

Международен семинар на европейската квалификационна рамка (EQF): Формулиране на резултати от учене за оценяване и валидиране

Резултатите от учене са израз това, какво се очаква от даден обучаем да знае, да разбира и да може накрая на обучението. Те обаче трябва да бъдат разписани така, че да обслужват не само формалните учебни процеси, но и процесите на валидиране на неформално и
самостоятелно придобити знания, умения и компетентности.
Изградените в последното десетилетие системи за „валидиране“ на професионални знания и умения“ и необходимостта да се оценяват знания и умения, непридобити в училище, всъщност показаха ползата от това да имаме добре описани „резултати от учене“.
На семинара в Ирландия от CEDEFOP отчетоха значителен напредък през 2013 и 2014 г.в Националните квалификационни рамки (НКР), квалификационните стандарти, учебните програми и начините на оценяване. Въпреки това обаче като недостатък, свързан с
описването на „резултатите от учене“ (явяващи се общи елементи на няколко европейски инициативи – EQF, ECVET, ESCO и други), бяха изтъкнати различните дефиниции в различните страни и сектори, а също и по-слабата синхронизация в областта на висшето образование, в сравнение с професионалното образование и обучение.
Като най-съществени практически ползи от прилагането на резултати от ученето бяха определени:
•  мотивирането на обучаемите да учат през целия живот,
•  насърчаването на различни пътища на учене,
•  поставянето на ясни цели пред обучаемите,
•  напътстването на обучителите
•  подпомагането на оценяването.
На срещата бе представен опита на европейските страни (Латияе, Сърбия, Франция и др.) в областта на валидирането.
В Латвия то се извършва по утвърдена от Министерски съвет през 2011 г. процедура, която завършва с провеждане на изпит – такъв, какъвто е той в формалното обучение. В рамките на процеса на валидиране не се провеждат консултации с кандидата и той не се насочва към допълнително обучение, което се отчита като недостатък.
В Сърбия пък в рамките на проект по Програмата за учене през целия живот своите знания, умения и компетентности имат възможност да валидират лица, работили в сферата на младежките дейности. Проектът представлява трансфер на практики и иновации от
Португалия, а любопитното е, че поради спецификата на професията „младежки работник“ всички етапи могат да бъдат преминати както„лице в лице”, така и онлайн.
Най- голям опит във валидирането има Франция, където от 2002 г. насам всяка квалификация може да се придобие чрез валидиране (включително и в областта на висшето образование).
Важно изискване обаче е кандидатите да имат поне 3 г. професионален опит по професията по която искат да се валидират.
В Испания лицата преминали успешно процедурата по валидиране не получават сертификат, но се записват в специален регистър, поддържан от Агенцията по заетостта. При планиране от лицата на повишаване на квалификацията им, в бъдещото им обучение не се предвижда усвояване на компетенции, които видно от регистъра, те вече притежават.
В България след успешния проект „Нова възможност за моето бъдеще“ и промените в Закона за професионалното образование и обучение (ЗПОО), процесът на валидиране на неформално и самостоятелно придобити знания, умения и компетентности вече се урежда и с наредба, издадена от министъра на образованието. Наредбата влиза в сила от 1 януари 2015 година.