Международните секторни квалификации и Националната квалификационна рамка

„Международна секторна квалификация“ е сертификат, диплома, степен или титла, давана от международна организация (или национална организация, акредитирана към международна организация) и използвана в повече от една държава, която включва резултати от учене (базирани на стандарти, разработени от международна секторна организация или международна компания), съотносими към сектор на икономическа дейност.“

Дали Международните секторни квалификации присъждани в България са интегрирани в Националната квалификационна рамка. Какъв е опита на други европейски страни бяха обект на международна работна среща, в която участваха представители на НАПОО?

 

На 16-ти и 17-ти юни България бе домакин на Peer Learning Activity на тема „Съотнасяне на Международните секторни квалификации към ЕКР“. Събитието бе организирано от Министерство на образованието и науката с финансовото съдействие на Европейската комисия като част от работната програма на Консултативната група по Европейската квалификационна рамка (ЕКР), с участието на г-жа Сюзън Лоншер-Раке, експерт в Главната дирекция „Заетост и социални дейности“ на Европейската комисия, г-жа Бриджит Вероника-Букет (Франция), Уилфрид Бумгарт (Белгия), Джон О‘Конър (Ирландия), Байба Рамина (Латвия) и членове на Консултативната група по ЕКР от България, Австрия, Полша, Норвегия, Румъния, Чехия, както и представители на държавни органи, работодатели и обучаващи институции.

 

В три паралелно работещи групи се обсъждаха:

  • Разликите между международните секторни квалификации и националните квалификационни рамки;
  • Международните секторни квалификации и нерегулираните професии: рискове и ползи;
  • Международните секторни квалификации и регулираните професии: рискове и ползи.

Като база за проведените дискусии беше използвана следната работна дефиниция за ISQ „Международна секторна квалификация“ е сертификат, диплома, степен или титла, давана от международна организация (или национална организация, акредитирана към международна организация) и използвана в повече от една държава, която включва резултати от учене (базирани на стандарти, разработени от международна секторна организация или международна компания), съотносими към сектор на икономическа дейност.“
Част от Международните секторни квалификации, присъждани в България, са интегрирани в образователната система (предимно свързани с регулираните професии). Част от Международните секторни квалификации – като тези в сферата на ИКТ (присъждани от Сиско, Майкрософт, Хюлет Пакард не са, или няма информация до каква степен са интегрирани).
По време на семинарите бяха презентирани някои проекти, които могат да послужат като пример за добри практики в разработването на Международни секторни квалификации.
Г-жа Сигрид Найндъл от Австрия представи Metalog Project, целящ да разработи Логистична квалификационна рамка, която да открои 10-те основни дейности в областта на спедиторството и да ги разпредели по нива. Трудово заетите лица в областта на логистиката в Европа са над 10 милиона, а в рамките на проекта, колегите от Австрия са си сътрудничили с 4 други страни – Франция, Италия, Германия и Унгария.
Полша са заложили на разработване на квалификации на национално ниво в пет сектора – информационни технологии, комуникации, банково дело, туризъм и спорт, като имат планове да използват опита с в още двайсетина сектора. В спортния сектор например, са си сътрудничили с 50 експерта от 9 организации, сред които министерства, университети, фитнес центрове и частни фирми. Големият брой партньори, сред които и Международната асоциация на треньорите е бил необходим поради факта, че в сектора са включили както професионалния спорт, така и спорта за всички.
В докладите от трите работни групи се установи, че участниците все още имат много въпроси, донякъде породени от липсата на достатъчно публичност при обучението и присъждането на международни квалификации.

 

Основни изводи от дискусията:

  • необходимо е засилване на диалога с организациите присъждащи секторни квалификациии – както на национално, така и на европейско ниво;
    търсене на най-подходяща платформа за дискусия и обмен на информация за международните секторни квалификации;
  • Международните секторни квалификации (като по-гъвкави и в по-голяма степен следващи изискванията на бизнеса) могат да се разглеждат като източник на информация (сигнал) за осъвременяване на стандартите за обучение (учебните програми);
  • създаването на Национален регистър на квалификациите, в който да се включат и международните секторни квалификации, ще улесни тяхното съотнасяне към НКР и ЕКР;
  • публичността относно системата за осигуряване на качеството, описанията на компетенциите гарантирани чрез Международните секторни квалификации, е изключително важна в процеса на съотнасянето им с НКР и ЕКР и е необходима за изграждане на взаимно доверие между присъждащи МСК органи, националните власти, гражданите и бизнеса.

● Публикувано на 22.06.2015● Последна редакция 30.05.2016●